And then I found out how hard it is to really change.
Even hell can get comfy once you've settled in.
I just wanted the numb inside me to leave.
No matter how fucked you get, there's always hell when you come back down.
The funny thing is all I ever wanted I already had.
There's glimpses of heaven in everything.
In the friends that I have, the music I make, the love that I feel.
I just had to start again.
The days are a death wish
A witch hunt for an exit
I am powerless...
The fragile, the broken
Sit in circles and stay unspoken
We are powerless...
Cause we all walk alone on an empty staircase
Silent halls and nameless faces
I am powerless...
Everybody wants to go to Heaven
But nobody wants to die
I can't fear death no longer
I've died a thousand times
Why explore the universe
When we don't know ourselves?
There's an emptiness inside our heads
That no one dares to dwell...
Throw me to the flames
Watch me burn!
Set my world ablaze
Watch me burn!
How are we on a scale of one to ten?
Could you tell me what you see?
Do you wanna talk about it?
How does that make you feel?
Have you ever took a blade to your wrists?
Have you been skipping meals?
We're gonna try something new today
How does that make you feel?
Hold me close, don't let go
Watch me
Hold me close, don't let go
Watch me
Hold me close, don't let go
Watch me
In this hospital for souls
[x3]
Hold me close, don't let go
Watch me burn...
Hold me close, don't let go
Watch me burn...
Hold me close, don't let go
Watch me burn...
In this hospital for souls
[x2]
Bring Me The HorizonHospital For Souls
Добави в любими
149
Докладвай видеото
Bring Me The Horizon - Hospital For Souls Текст
Докладвай текста
Bring Me The Horizon - Hospital For Souls Превод
И тогава осъзнах колко е трудно да се промениш наистина.
Дори и Ада може да ти се стори комфортен, след като си свикнал.
Просто исках вцепенението в мен да си тръгне.
Независимо колко прецакан ставаш, винаги е ад щом се върнеш обратно.
Смешното е, че имах всичко, което някога съм искал да имам.
Тези частици рай във всичко.
В приятелите които имам, музиката, която правя, любовта, която чувствам.
Просто трябваше да започна отново.
Дните се смъртно желание
Лов на вещици за изход
Безсилен съм...
Крехките, разбитите,
Стоят в кръгове и оставаме неизказани
Безсилни сме...
Защото всички вървим сами по празно стълбище,
Тихи хълмове и безименни лица
Безсилен съм...
Всеки иска да отиде в Рая,
но никой не иска да умре.
Не мога да се страхувам от смъртта повече,
умирал съм хиляди пъти.
Защо да изследваме Вселената,
когато не познаваме себе си?
Има празнина вътре в главите ни,
която никой не се осмелява да обитава.
Хвърли ме в пламъците,
гледай ме как горя!
Установи подпаления ми свят,
гледай ме как горя!
Как сме по скалата от едно до десет?
Би ли могъл да ми кажеш какво виждаш?
Искаш ли да говориш за него?
Как те кара да се чувстваш?
Някога разрязвал ли си китките си с острие?
Пропускал ли си хранения?
Ще пробваме нещо ново днес,
как те кара да се чувстваш?
Дръж ме здраво, не ме пускай,
гледай ме.
Дръж ме здраво, не ме пускай,
гледай ме.
Дръж ме здраво, не ме пускай,
гледай ме.
В тази болница за души.
[х3]
Дръж ме здраво, не ме пускай,
гледай ме как горя!
Дръж ме здраво, не ме пускай,
гледай ме как горя!
Дръж ме здраво, не ме пускай,
гледай ме как горя!
В тази болница за души.
[x2]
Докладвай превода Искам превод Добави преводДори и Ада може да ти се стори комфортен, след като си свикнал.
Просто исках вцепенението в мен да си тръгне.
Независимо колко прецакан ставаш, винаги е ад щом се върнеш обратно.
Смешното е, че имах всичко, което някога съм искал да имам.
Тези частици рай във всичко.
В приятелите които имам, музиката, която правя, любовта, която чувствам.
Просто трябваше да започна отново.
Дните се смъртно желание
Лов на вещици за изход
Безсилен съм...
Крехките, разбитите,
Стоят в кръгове и оставаме неизказани
Безсилни сме...
Защото всички вървим сами по празно стълбище,
Тихи хълмове и безименни лица
Безсилен съм...
Всеки иска да отиде в Рая,
но никой не иска да умре.
Не мога да се страхувам от смъртта повече,
умирал съм хиляди пъти.
Защо да изследваме Вселената,
когато не познаваме себе си?
Има празнина вътре в главите ни,
която никой не се осмелява да обитава.
Хвърли ме в пламъците,
гледай ме как горя!
Установи подпаления ми свят,
гледай ме как горя!
Как сме по скалата от едно до десет?
Би ли могъл да ми кажеш какво виждаш?
Искаш ли да говориш за него?
Как те кара да се чувстваш?
Някога разрязвал ли си китките си с острие?
Пропускал ли си хранения?
Ще пробваме нещо ново днес,
как те кара да се чувстваш?
Дръж ме здраво, не ме пускай,
гледай ме.
Дръж ме здраво, не ме пускай,
гледай ме.
Дръж ме здраво, не ме пускай,
гледай ме.
В тази болница за души.
[х3]
Дръж ме здраво, не ме пускай,
гледай ме как горя!
Дръж ме здраво, не ме пускай,
гледай ме как горя!
Дръж ме здраво, не ме пускай,
гледай ме как горя!
В тази болница за души.
[x2]