Was a long and dark December
From the rooftops i remember
There was snow
White snow
Clearly i remember
From the windows they were watching
While we froze down below
When the future's architectured
By a carnival of idiots on show
You'd better lie low
If you love me
Won't you let me know?
Was a long and dark December
When the banks became cathedrals
And the fog
Became God
Priests clutched onto bibles
hollowed out to fit their rifles
And the cross was held aloft
Bury me in armour
When i'm dead and hit the ground
A love back home unfolds
If you love me
Won't you let me know?
I don't want to be a soldier
when the captain of some sinking ship
would stow, far below
So if you love me
Why'd you let me go?
I took my love down to violet hill
There we sat in snow
All that time she was silent still
So if you love me
Won't you let me know?
If you love me,
Won't you let me know?
ColdplayViolet Hill
Добави в любими
132
Докладвай видеото
Категории: алтернативен рок Език: Английски
Coldplay - Violet Hill Текст
Докладвай текста
Coldplay - Violet Hill Превод
Беше дълъг и тъмен Декември,
от картините помня,
имаше сняг,
бял сняг.
Ясно си спомням,
от прозорците през които гледахме,
докато не замръзнем.
Кога архитектурата на бъдещето,
от карнивал от идиоти на шоу,
по-добре щеше да е с по-малко лъжи.
Ако ме обичаш,
няма ли да ми кажеш?
Беше дълъг и тъмен Декември,
Когато преспите станаха катедрали
И мъглата се превърна в Господ.
Свещениците се вкопчваха в библиите,
издълбани за нехните тайни,
и кръстът беше почитан.
Заровете ме в броня,
когато съм мъртъв и удрям земята,
нервите ми са полюси които незамръзват.
Ако ме обичаш,
няма ли да ми кажеш?
Не искам да съм войник,
онзи капитан на някой потъващ кораб,
ще да натоварвам, все по надалеч.
И ако ме обичаш,
тогава защо ме пусна да си отида?
Взех любовта си надолу при виолетения хълм,
където седяхме в снега,
през цялото време тя беше тиха.
Кажи, ако ме обичаш,
няма ли да ми кажеш?
Ако ме обичаш,
няма ли да ми кажеш?
Докладвай превода Искам превод Добави преводот картините помня,
имаше сняг,
бял сняг.
Ясно си спомням,
от прозорците през които гледахме,
докато не замръзнем.
Кога архитектурата на бъдещето,
от карнивал от идиоти на шоу,
по-добре щеше да е с по-малко лъжи.
Ако ме обичаш,
няма ли да ми кажеш?
Беше дълъг и тъмен Декември,
Когато преспите станаха катедрали
И мъглата се превърна в Господ.
Свещениците се вкопчваха в библиите,
издълбани за нехните тайни,
и кръстът беше почитан.
Заровете ме в броня,
когато съм мъртъв и удрям земята,
нервите ми са полюси които незамръзват.
Ако ме обичаш,
няма ли да ми кажеш?
Не искам да съм войник,
онзи капитан на някой потъващ кораб,
ще да натоварвам, все по надалеч.
И ако ме обичаш,
тогава защо ме пусна да си отида?
Взех любовта си надолу при виолетения хълм,
където седяхме в снега,
през цялото време тя беше тиха.
Кажи, ако ме обичаш,
няма ли да ми кажеш?
Ако ме обичаш,
няма ли да ми кажеш?