"The Moon, she hangs like a cruel portrait
soft winds whisper the bidding of trees
as this tragedy starts with a shattered glass heart
and the Midnightmare trampling of dreams
But oh, no tears please
Fear and pain may accompany Death
But it is desire that shepherds it's certainty
as We shall see..."
She was divinity's creature
That kissed in cold mirrors
A Queen of Snow
Far beyond compare
Lips attuned to symmetry
Sought Her everywhere
Dark liqoured eyes
An Arabian nightmare...
She shone on watercolours
Of my pondlife as pearl
Until those who couldn't have Her
Cut Her free of this World
That fateful Eve when...
The trees stank of sunset and camphor
Their lanterns chased phantoms and threw
An inquisitive glance, like the shadows they cast
On my love picking rue by the light of the moon
Putting reason to flight
Or to death as their way
They crept through woods mesmerized
By the taffeta Ley
Of Her hips that held sway
Over all they surveyed
Save a mist on the rise
(A deadly blessing to hide)
Her ghost in the fog
They raped and left...
(Five men of God)
...Her ghost in the fog
Dawn discovered Her there
Beneath the Cedar's stare
Silk dress torn, Her raven hair
Flown to gown Her beauty bared
Was starred with frost, I knew Her lost
I wept 'til tears crept back to prayer
She'd sworn Me vows in fragrant blood
"Never to part
Lest jealous Heaven stole our hearts"
Then this I screamed:
"Come back to Me for
I was born in love with thee
So why should fate stand inbetween?"
And as I drowned Her gentle curves
With dreams unsaid and final words
I espied a gleam trodden to earth
The Church bell tower key...
The village mourned her by the by
For She'd been a witch
their Men had longed to try
And I broke under Christ seeking guilty signs
My tortured soul on ice
A Queen of Snow
Far beyond compare
Lips attuned to symmetry
Sought Her everywhere
Trappistine eyes
An Arabian nightmare...
She was Ersulie possessed
Of a milky white skin
My porcelain Yin
A graceful Angel of Sin
And so for Her...
The breeze stank of sunset and camphor
My lantern chased Her phantom and blew
Their Chapel ablaze and all locked in to a pain
Best reserved for judgement that their bible construed...
Putting reason to flight
Or to flame unashamed
I swept form cries mesmerized
By the taffeta Ley
Or Her hips that held sway
Over all those at bay
Save a mist on the rise
A final blessing to hide
Her ghost in the fog
And I embraced
Where lovers rot...
Her ghost in the fog
Her ghost in the fog
Cradle Of FilthHer Ghost In The fog
Добави в любими
139
Докладвай видеото
Cradle Of Filth - Her Ghost In The fog Текст
Докладвай текста
Cradle Of Filth - Her Ghost In The fog Превод
Нейният призрак в мъглата
“Луната, тя виси като жесток портрет,
меки ветрове нашепват заповедта на дърветата
докато тази трагедия започва с разбито стъклено сърце
и Среднощният кошмар гази сънищата.
Но, без сълзи, моля
Страх и болка могат да придружават Смъртта
Но нейното желание, което насочва, е увереността
както ще видим…”
Тя бе божествено създание,
Което целуваше в студени огледала
Снежна кралица
Далеч извън сравнение
Устни симетрично настроени
Диреха Я навсякъде
Тъмни опиянени очи
Арабски кошмар…
Тя грееше над цветовете на водите
На езерото на живота ми като перла
Докато тези, които не можеха да Я имат
Не Я освободиха от този Свят
В онази съдбовна вечер…
Дърветата воняха на залез и камфор
Фенерите им гонеха фантоми и хвърлиха
imquisitive поглед, като сенките, които хвърляха
Върху любовта ми, която се изпълваше с печал на лунната светлина
Прогонвайки разсъдъка,
Или смъртта като техен път,
Те се промъкваха през гори хипнотизирани
Лежащи на тафта
На Нейните люшкащи се бедра
Всичко те разгледаха
Запази мъгла на разсъмване
(За да скрие смъртоносна благословия)
Нейният призрак в мъглата
Тяхното изнасилване остави…
(Петима Божи мъже)
…Нейния призрак в мъглата
Зората откри Я там,
Под взиращият се Кедър
Копринената рокля разкъсана, гарвановата Й коса
Полетяла да покрие красотата Й разголена
Посипана бе със скреж, знаех, че изгубена е Тя
Плаках, докато сълзите се обърнаха в молитва.
Тя Ми се бе клела в благоуханна кръв
“Никога да не се разделяме
За да не би ревнивият Рай да открадне сърцата ни”
Тогава това изкрещях:
“Върни се при Мене
Роден съм влюбен в тебе
Тогава защо смъртта да застава помежду ни?”
И както заглуших нежните Й извивки
С мечти неизречени и последни думи
Съгледах блещукане стъпкано на земята
Ключът от камбанарията на църквата…
В селото не плакаха много за Нея,
Защото Тя беше вещица
Мъжете им копнееха да опитат
И аз разбих под търсещите вина знаци на Христос
Моята измъчена душа на леда
Снежна кралица
Далеч извън сравнение
Устни симетрично настроени
Диреха Я навсякъде
Монашески очи
Арабски кошмар…
Тя бе Ерсюли, притежаваща
Млечно бяла кожа
Моя порцеланова Ин
Грациозен Ангел на Греха
И толкова за Нея…
Полъх, вонящ на залез и камфор,
Фенерът ми прогони духа Й и удари
Параклиса им пламтящ и всички заключени в страдания
Най-подходящи за съд, който тяхната библия тълкува…
Прогонвайки разсъдъка,
Или полагайки го в пламък непосрамен,
Очистих се от крясъците Хипнотизирани
Лежащи на тафта
Или Нейните люшкащи се бедра
Над всички, защитаващи се отчаяно
Запази мъгла на разсъмване
За да скрие последна благословия
Нейният призрак в мъглата
И аз прегърнах
Където любовницие гният…
Нейният призрак в мъглата
Нейният призрак в мъглата
Докладвай превода Искам превод Добави превод“Луната, тя виси като жесток портрет,
меки ветрове нашепват заповедта на дърветата
докато тази трагедия започва с разбито стъклено сърце
и Среднощният кошмар гази сънищата.
Но, без сълзи, моля
Страх и болка могат да придружават Смъртта
Но нейното желание, което насочва, е увереността
както ще видим…”
Тя бе божествено създание,
Което целуваше в студени огледала
Снежна кралица
Далеч извън сравнение
Устни симетрично настроени
Диреха Я навсякъде
Тъмни опиянени очи
Арабски кошмар…
Тя грееше над цветовете на водите
На езерото на живота ми като перла
Докато тези, които не можеха да Я имат
Не Я освободиха от този Свят
В онази съдбовна вечер…
Дърветата воняха на залез и камфор
Фенерите им гонеха фантоми и хвърлиха
imquisitive поглед, като сенките, които хвърляха
Върху любовта ми, която се изпълваше с печал на лунната светлина
Прогонвайки разсъдъка,
Или смъртта като техен път,
Те се промъкваха през гори хипнотизирани
Лежащи на тафта
На Нейните люшкащи се бедра
Всичко те разгледаха
Запази мъгла на разсъмване
(За да скрие смъртоносна благословия)
Нейният призрак в мъглата
Тяхното изнасилване остави…
(Петима Божи мъже)
…Нейния призрак в мъглата
Зората откри Я там,
Под взиращият се Кедър
Копринената рокля разкъсана, гарвановата Й коса
Полетяла да покрие красотата Й разголена
Посипана бе със скреж, знаех, че изгубена е Тя
Плаках, докато сълзите се обърнаха в молитва.
Тя Ми се бе клела в благоуханна кръв
“Никога да не се разделяме
За да не би ревнивият Рай да открадне сърцата ни”
Тогава това изкрещях:
“Върни се при Мене
Роден съм влюбен в тебе
Тогава защо смъртта да застава помежду ни?”
И както заглуших нежните Й извивки
С мечти неизречени и последни думи
Съгледах блещукане стъпкано на земята
Ключът от камбанарията на църквата…
В селото не плакаха много за Нея,
Защото Тя беше вещица
Мъжете им копнееха да опитат
И аз разбих под търсещите вина знаци на Христос
Моята измъчена душа на леда
Снежна кралица
Далеч извън сравнение
Устни симетрично настроени
Диреха Я навсякъде
Монашески очи
Арабски кошмар…
Тя бе Ерсюли, притежаваща
Млечно бяла кожа
Моя порцеланова Ин
Грациозен Ангел на Греха
И толкова за Нея…
Полъх, вонящ на залез и камфор,
Фенерът ми прогони духа Й и удари
Параклиса им пламтящ и всички заключени в страдания
Най-подходящи за съд, който тяхната библия тълкува…
Прогонвайки разсъдъка,
Или полагайки го в пламък непосрамен,
Очистих се от крясъците Хипнотизирани
Лежащи на тафта
Или Нейните люшкащи се бедра
Над всички, защитаващи се отчаяно
Запази мъгла на разсъмване
За да скрие последна благословия
Нейният призрак в мъглата
И аз прегърнах
Където любовницие гният…
Нейният призрак в мъглата
Нейният призрак в мъглата