ДаянаКолко

Аз за тебе бях добра и истинска до самия край даже след това.
Защо така ме нарани, защо сега да съм сама?
Аз за тебе само бях запазила цялата любов във душата си.
И как да мина през това, и как сега да замълча, но не бих забравила, не бих те мразила, не бих ти казала...
Припев:
Колко нощи убил си ми за бога.
Колко пъти каза, че не мога да те намразя и пак да те обичам с това сърце разбито.
Колко още ще се залъгвам мили?
От тази болка аз вече нямам сили и как да мразя и после да обичам с едно сърце разбито?!
Вече нищо няма да е същото - нито слънцето, нито утрото.
Но трябва аз да продължа и да забравя от сега.
И не искам да се съжаляваме, да се молим, да си прощаваме.
Но как да мина през това, и как сега да замълча, но не бих забравила, не бих те мразила, не бих ти казала...
Припев:
Колко нощи убил си ми за бога.
Колко пъти каза, че не мога да те намразя и пак да те обичам с това сърце разбито.
Колко още ще се залъгвам мили?
От тази болка аз вече нямам сили и как да мразя и после да обичам с едно сърце разбито?!