ДенисСтава ден

Спомена в моята глава, мога да го спра..
.. но не, благодаря!
Спомена искаш да предам..
.. не не, няма как!
Аз не съм те преживял!
Спомена, как ти е добре..
.. пак при мене знаеш да те доведе!
Мога да съм сам, да съм тук, да съм там..
.. но за теб, не не знам, не не знам!
Става ден, няма те до мен,
как удобно е, не оставаш за закуска!
Става нощ, искаш да съм лош,
много лесно е, тука си, после тръгваш!
Не, не, не - няма те до мен,
не издържам, не с други да те виждам..
Става нощ, и след полунощ, ту си с мен ту не
още чакам да се върнеш!
Пробвай пак, вече знаеш как
стана точен час, малко време и за нас!
Без нощта, но до сутринта зная след това,
бързаш да си у дома ..
Спомена, как ти е добре..
.. пак при мене знаеш да те доведе!
Мога да съм сам, да съм тук, да съм там..
.. но за теб, не не знам, не не знам!
Става ден, няма те до мен,
как удобно е, не оставаш за закуска!
Става нощ, искаш да съм лош,
много лесно е, тука си, после тръгваш!
Не, не, не - няма те до мен,
не издържам, не с други да те виждам..
Става нощ, и след полунощ, ту си с мен ту не
още чакам да се върнеш!
Става ден, няма те до мен..
Става нощ, искаш да съм лош..
Става ден..
Става нощ..
Не, не, не - няма те до мен,
не издържам, не с други да те виждам..
Става нощ, иде полунощ, ту си с мен, ту не
още чакам да се върнеш!