Помня всичко сякаш беше вчера,
вторник беше и валеше.
Твоя глас дори не потреперя,
не те болеше, че с думи срина ме.
Каза че обичаш друга, гледах те с очи на луда
и не вярвах, че се случва с мен това.
Най-жестоката присъда е далеч от теб да бъда
и изведнъж усетих колко мразя любовта.
Припев:
Днес не плача, а разплаквам, днес живея да прецаквам,
щом животът не е честен, аз защо да съм.
Трупове след мене има, любовта ми ги убива,
но дали съм по-щастлива, вярвай ми не съм.
Всеки път когато с други лягам,
с теб отново ги сравнявам.
Себе си единствено ранявам
и съжалявам, как съжалявам.
Каза че обичаш друга, гледах те с очи на луда,
дните си не си ги спомням след това.
Помня само нощи тежки с дъх на алкохолни грешки
и заканата да нямам милост в любовта.
Припев:(x2)
Не, не съм, съм, не, не,
не съм, не, не съм, вярвай не съм.