Дони и МомчилУтринна сянка

Тихо свита пак мълчи сутринта,
вплела в дланите горчива мъгла
зад прозорец, покрит с цветни листа.
Бели камъни се сливат с пръстта,
на парчета скрита, спи тишина
зад прозорец, покрит с цветни листа (х2).
На огнището догаря сено,
в сиви шепоти изчезва дима
зад прозорец, покрит с цветни листа (х2).
Ранима сянка пие дъх от заспала трева,
ранима сянка пие сенки вода
зад прозорец, покрит с цветни листа.
Тихо свита, дъх пое сутринта,
скри във свойте устни всичко в света
зад прозорец, покрит с цветни листа.