Като плюшено мече изпуснато от дете по улиците търсил си ме, а само час да върна,
на входната врата крещеше като луд че ти си най-велик, а аз съм боклук.
Че нямало да ме обича друг, сега какво стана?
Миличък, недей да плачеш за мен, аз не се извинявам.
Припев:
Раненото момче, признай си по-добре преди да те попитат вашите,
раненото момче със счупено сърце, счупил си и моето на две.
Сега ако си тук ще викаш като луд: "Върнете ми я и ще се променя,
с нея от деца знаем си кръвта, тя ми знае тайните до една, любов ми е милата".
Първата целувка беше ми с теб, какво като била е, пука ти на теб
и надали си спомняш там в два без пет сама като останах.
Не искам да те помня, но ти пак успя, в нас е пълно с твоите неща,
по-добре да се преместя веднага, да взема да се махна.
Луда ли съм аз, ще бягам от нас, докъде ме докара.
Припев:
Слуша ли в колата си, кажи нашата песен помниш я нали?
Пускам я и аз, но нямам сили от думите и плача.
Ако те попитат някога виждал ли си по-красива жена,
ти ги излъжи и им кажи: "Не плача за никоя".
Припев: