Вземи го, вземи, Атанасе - твоето любе хубаво,
много ти на теб прилича и силно ще те обича. (х2)
До тебе върви засмяна с хубава бяла премяна.
По двори ходи и пее, къщата свети, та грее. (х2)
Кога е любов в душата, нека, така ще остана.
Искам ти, любе, ръката - в едно да сберем сърцата. (х2)
Дума ти давам, Атанасе: - Няма да слушам хората.
Пътя си двама да вървим и нова къща построим. (х2)