Хора от прошки се връщат, Ванчо на прошки отива,
ала сърце му се свива, прошка от мъртви ще иска.
На път го срещна случайно брата на близка роднина,
Ванчо му прошката иска и за баща си продума.
Кажи ми речи, братанче, прошката как да си взема?
Като земята не дума и греха не прощава.
От как се татко спомина, толкова време изтече,
пред него аз прегрешил съм, напреко думи изрекох.
Напреко и в сърцето за неговата изгора,
за майчицата рождена България разделена.
Тате я искаше цяла, свободна, силна, голяма,
аз делях я с други и се от нея отричах.
Кажи ми речи, братанче, прошката как да си взема?
Като земята не дума и греха не прощава.
Знам тежки думи изрекох, род и родина отрекох,
сега се връщам виновен, от всички прошка да искам.