С твоя глас лови нощта, с ръката ти ме гали тя,
изплуват в мрака две очи, нима си ти, нима си ти.
В ръцете си роса събрах и образа ти там видях,
шептя с устни тръпнещи, това си ти, това си ти.
Припев:(x2)
Аз и ти сме лавина любовна,
претворила душите в една.
Аз и ти в тази среща съдбовна
се обричаме пред вечността.
Не моля друго от света, щастлив се чувствам и така,
да знам докрай, че в моите дни ще бъдеш ти, ще бъдеш ти.
Ти поноси ме на ръце, не казвай даже накъде,
не искам и да знам дори, щом с мен си ти, щом с мен си ти.
Припев:(x2)
Аз и ти в тази среща съдбовна
се обричаме пред вечността.