Аз те обичам, за туй ме боли,
всичко ти дадох обич, мечти.
Искрено чиста с открита душа
вярвах аз сляпо на мъжки слова.
С радост отгледах момиче, момче,
залостих вратата на моето сърце.
Задавих у мене сърдечния глас,
долавях измама без собствено аз, без собствено аз.
Смисъл намирам в децата сега,
внуците сгряват самотна душа.
Залеза чака без сини очи,
но те ме отблъскват студени искри.
Кой крадешком се промъкна сред нас,
кой сграбчи всичко с чисти ръце?
Кой разпилява жаравата топла,
кой ми направи сред своите чувства, сред своите чувства?
Зная, че залеза идва накрая,
зная, че пуста ще бъде таз стая.
Зная, че пак обичам те аз,
на теб се отдадох в младежката страст.
Плащам жестоко мъка и болка,
плащам ще чакам и ти да платиш.
За дните отминали, тъжната есен
старост за болка с мен да делиш.(x2)
С мен да делиш!