ЕленаНе, не питай

Черно-бели подивели моите мисли в нощта
пак препускат напред все към теб, все към теб.
А следите от сълзите не изсъхват до днес. Кой ще ги заличи?
Можеш ти, само ти!
Черно-бели спомени в мен валят отровени.
Как се чувствам аз сега не, не питай това!
Като птица без криле лутам се във сенките,
подивяла от самота моята празна душа!
Не, не питай как живея и дали е живот
да осъмвам сама без любов, без любов!
Имах всичко аз до вечерта - нямам нищо сега.
Кой ми го причини знаеш ти, само ти
Черно-бели спомени в мен валят отровени.
Как се чувствам аз сега не, не питай това!
Като птица без криле лутам се във сенките,
подивяла от самота моята празна душа!