Емануела и КонстантинСъкровище

Бях ти любовта, после се обърна
Щастието взе ми и не ми го върна
В болка те превърнах
С мене се забиваше, когато те прегърна
Бях на колене, ти ме подминаваш
Гадна като бях, ти изневеряваш
Всичко ти прощавам
Но да ме забравиш като тапа, забранявам
Във такова красиво чудовище
Аз ли влюбих се, както си искаш имаш ме
Какво можем още, идвай, чакам те
Като мене такова съкровище няма никъде
Най-много аз обичах те
Ела да те мразя след това поне
Искаш ли сега гадно да ми стане
Ако ти омръзне, може да престанеш
Няма да се случи, толкова обичаш
Като гледаш как се мъча
Я ме погледни, страшно си облечен
Аз съм твоя тип също тази вечер
Трепва ли ти нещо носиш ли ми болка
За това съм ти на среща
Има ли нещо останало в тебе
Чух ли лъжата, че можеш без мене
И да ме мразиш, вече не можеш без мен
Във такова красиво чудовище
Аз ли влюбих се, както си искаш имаш ме
Какво можем още, идвай, чакам те
Като мене такова съкровище няма никъде
Най-много аз обичах те
Ела да те мразя след това поне
Във такова красиво чудовище
Аз ли влюбих се, както си искаш имаш ме
Какво можем още, идвай, чакам те
Като мене такова съкровище няма никъде
Най-много аз обичах те
Ела да те мразя след това поне