ЕмилияСтоян, Еленка думаше

Стоян Еленка думаше, Еленкe млада невясто.
Скору си дошла у назе до моята къща стопанка.
Скору си дошла у назе до моята къща стопанка.
Защо си тъжна, кахърна, повяхна още, посърна.
Нe ти ли стига имане голяма къща с дюкяни.
Нe ти ли стига имане голяма къща с дюкяни.
Колко ти струва катъра на порти да ме посрещнеш
От сърце да се засмееш за мене песен запееш.
Oт сърце да се засмееш за мене песен запееш.
Стояне, мой стопанино, че как да викна да те яд.
Като с онате дадена, дадена и продадена.
Като с онате дадена, дадена и продадена.
За стадо бели овчици, за крина жълти жълтици.
Пак до мене никой не пита дали ти имам севдата.
Нe се купува севдата, кога те люби момъка.