Емилия:
Когато мълча, когато съм лед, тогава имам най - много нужда от теб.
Страдах за сто живота напред, кажи че за щастие ми е ред.
Борис Дали:
Нали без чувства с теб си лягам само, кажи защо тогава ми е гадно?
Когато те заболи, защо с теб ме боли наравно?
Емилия:
Съгласни бяхме, никой не обича, а все по-силно на любов прилича и все по-страшно ми е, че някой ден това ще спре!
Припев:
Емилия: Точно когато казваме: „Недей да се влюбваш в мене!“,
Борис Дали: казваме всъщност: „Обичай ме, не мога без теб!“
Кажи, че ще ме пуснат ръцете ти, само ако пръсна сърцето ти!
Че нищо няма да ни раздели с теб, кажи че взичко този път ще бъде наред.
Стига вече болка и предателства, и връзки дето свършват в приятелства.
Дори да те убият, за да ни разделят, живота ми вземи и ме обичай пак.
Емилия:
Когато мълча, когато съм лед, тогава имам най-много нужда от теб.
Страдах за сто живота напред, кажи че за щастие ми е ред.
Нали разбрахме се когато идвам, сърцето си от мене да не взимам.
Когато тръгвам си от теб защо усещам, че се разбива?
Борис Дали:
Съгласни бяхме, никой не обича, а все по-силно на любов прилича и все по-страшно ми е, че някой ден това ще спре!
Припев:
Емилия: Точно когато казваме: „Недей да се влюбваш в мене!“,
Борис Дали: казваме всъщност: „Обичай ме, не мога без теб!“.
Кажи, че ще ме пуснат ръцете ти, само ако пръсна сърцето ти.
Че нищо няма да ни раздели с теб, кажи че всичко този път ще бъде наред.
Стига вече болка и предателства, и връзки дето свършват в приятелства.
Дори да те убият за да ни разделят, живота ми вземи и ме обичай пак.
Емилия:
Когато мълча, когато съм лед, тогава имам най-много нужда от теб.
Страдах за сто живота напред, кажи че за щастие ми е ред.