ExpresВърни се

Expres
Обиколих местата, на които бяхме двамата.
Нищо не е същото.. там светът е спрял!!
Стоя на пейката ни дъждът попива в дъските
нямам сили дори, за последен отчаян ВИК!!
Погледни, очите ми.. те тъжат за твоите!
Ехото на спомените, живее с мен!
Рисувам двама ни и смесвам сълзите с боите.
Да, тъжен е портретът знам с тези цветове!
Няма ден или час, в който да не мисля..
за очите ти и чудя се дали са..
Усмихнати още, такива к’вито ги помня?
Кажи ми, че добре си, защото аз не мога..
Всички тези моменти, които превъртам сега..
Ме карат да тъжа за адски много неща..
Които сме пропуснали вървейки двама поотделно.
Изпуснали ръцете си, губейки битката безцелно...
Mimsi
Не искам тази самота...
Която взима ми деня ...
Оставила ме на студа,
сама с празната душа!!
И плачейки за теб сега!
Изчезнала в празнота..
Протягам хладната ръка..
Върни се тук при мен ела!!
Expres
Аз знам, че си далеч..
и всичко отдавна е изстинало!
Но не вярвам, че е възможно да е загинало!
И се връщам в спомени, които ме раняват.
Щото мразя хора, не-умеещи да прощават!
Кажи не помниш ли, всичко което е било?
Знам, че беше ти уютно с мен, в моето легло!
Избледняват всички мигове, изчезва всичко старо!
Избледнявам и аз! И сякаш хванал карти таро..
Знам, какво ще последва.. знам, какво ще е утре...
И точно за това, сега разкъсвам се и отвътре!
Щото „беше хубаво”,дори това е твърде слабо.
Всичко беше прекрасно и знам и ти осъзна го!!
И въпреки това, намери път по който да вървиш..
И се отказа, с мен напред, по моя да продължиш!
Минаха години вече и съм сигурен в това:
Че винаги ще те обичам и осъзнах го сега!!
Mimsi
Не искам тази самота...
Която взима ми деня ...
Оставила ме на студа,
сама с празната душа!!
И плачейки за теб сега!
Изчезнала в празнота..
Протягам хладната ръка..
Върни се тук при мен ела!! (x2)