Expres и BensaЛюбовта

За тебе тебе почвам тоя стих , нежна болка моя..
За коя любов говоря..? Тя не беше ли твоя..?
Не бях ли аз твоя рицар с бляскавите брони..?
Не бях ли аз тоя дето за тебе сълзите рони..?
Ти не искаше и да чуеше, вече е късно..!
В идеалното време си направиме мръсно.
Аз не бях със тебе заради едното ебане..!
Никой път не те обидих, дори не шега, не,
а ти какво направи, а кажи ми..?!
В резултат за тебе пиша финалните си рими..
Да бе, спомням си как беше преди..!
Но във миналото не живея, просто забрави..!
Да бе, няма да забравя твоите очи..!
Разплакани сега, озлобени преди..
Исках да съм с теб, реши да се направиш на жена,
сега аз не изпитвам нищо, а ти седиш в самота..
Любовта за мен остана тишина..
Искам пак сгушена, до теб сега..
Любовта защо предаде ме така..?
Самота, дай ми твоята ръка..!
Къде отиде ти, когато казах запомни..?
Ще рониш кървави сълзи..
Недей да тръгваш, спре, а ти какво направи..?
Продължи, отиде си, остави пълни със омраза, моите очи.
Остави ме, забрави ме, а бе изостави ме..
Плаках, стенех, биех си главата във стената,
лежах на пода, направо тогава исках да умра..
Не можех да се боря в тая гадна самота,
ама всичко е минало..!
Всичко остава, там отзад...
Всичко остана, там отзад във розовия свят..
Сега започнах вече да живея във реалността..
Трудно ми е да повярвам, че я има любовта,
а ти къде си се скрила със телефона във ръка..?
Набираш номера ми, тъжно шепнеш във нощта :
"Моля те върни се бе, нека да изтрием онзи ден.."
Съжалявам слънце, но любовта я няма вече в мен..
[x2]
Любовта за мен остана тишина..
Искам пак сгушена, до теб сега..
Любовта защо предаде ме така..?
Самота, дай ми твоята ръка..!