Намерих смелост да ти звънна след години, ако те притеснявам, давай, затвори ми,
от много време искам нещо да те питам, по дяволите как да спра да те обичам?
Да беше ме видял как преди да вдигна, видях ти името и се усмихнах,
години минаха и аз се питам: "По дяволите как да спра да те обичам?".
Припев:
А знаеш ли след теб как целувах се с други, че винаги съм със затворени очи,
отворя ли ги, спирам да си те представям, как те искам, но те нямам и ме боли.
Избирам други разни, все на теб да ми приличат, очите лъжа ги, но сърцето не
и всеки път е гадно като осъзнавам как те искам, но те нямам и ме боли.
Защо ми се обади, отвори стари рани, да беше ме забравил, да беше ме оставил,
мина време, о Боже, колко време, а сякаш ние с тебе не, не сме се разделяли.
Да си говорим с теб, знам че не е редно и обещавам ти е за последно,
ако ми кажеш ти като те питам: "По дяволите как да спра да те обичам?".
Припев:
И след години случайно щом те срещна, ще си зная, най-голямата любов ми беше,
дори без думи в очите ми се вижда че за мене най-голямата любов си още.
При тебе казах си че няма да се върна, но въпреки това те мисля нощ и ден,
в съня си всяка вечер като те прегърна, питам се тебе или мене заблуждавам?
За тебе мисля него докато целувам, сърцето ми да те забрави не успя,
намирам поводи да звънна, да те чуя, опитвам се да се лъжа че не е така.
Припев:
С бяло вино тази нощ мъката ще си удавя и чувствата към теб настрани ще си оставя,
как го правиш бе сърце, държиш се лицемерно, поредна имаш, а нея искаш.
Ще бъда с някой друг и с него ще празнувам, щастлива че съм пак и пак ще се преструвам,
моето сърце държи се лицемерно, пореден има, а тебе иска.
И пак на всички казвам че сме разделени, за да не чувам нито думичка за теб,
а трябваше да се държим като големи, а сега станах като влюбено хлапе.
Послушах всеки които питах и ми каза че старата любов лекува се с друг
и да опитвам все не става и не става, нещо в мен иска само ти да бъдеш тук.
Припев:
Не виждаш ли в какво ме превърна? Не знаеш как гасна ден след ден,
накрая тук в тишината останах и ти накрая си оставаш вътре в мен.
Спомням си времето с теб, често те виждам в празната ми чаша,
а ти как си след мен, не знам, на мен ми идва да заплача.
Вечер сънувам че ти си дошъл с рози пред вратата ми
и ми казваш че липсвам ти.
В моите проклети нощи самотни изпълнени със сълзи
какво ли не пробвах, всички водки, да забравя мъката в душата ми.
Не мога без теб да живея, не мога, аз пробвах, но ме боли,
престанах и да се смея, как ми липсваш ти.
Припев:
За теб живея, за тебе пея,
ако те няма ще полудея.
Бъдеще нямаме с теб, аз не живея, просто съществувам,
уж гледам напред, но нямам сили и да се преструвам.
Вечер сънувам те теб, как се возя в колата ти отпред
и ми казваш: "Обичам те!".
Поглеждам пак в телефона и днес се моля да ми пишеш ти,
срещам се с много хора, но търся само твоите очи.
Не мога без теб да живея, няма ли те съм за никъде,
опитвам да оцелея, спаси ме.
Припев: