Пей, сърце!
Ти толкоз дълго бе мълчало в мен,
но усещам как в тебе полека
дъхът ти не изпепелен,
е още жив и ражда песен!
Пей, сърце!
И да нямаш сили пак запей!
Не млъквай никога, недей...
дори и в болката запей,
страхува се скръбта от песента.
И щом те сграбчи тежка мъка
не немей, а запей
и скръбта ще си отиде!
Пей, пей, сърце!