Георги Милчев - ГоджиСвикнах да те няма

Не са лъжи, лъжите ти, а са нож в гърдите.
Не вярвам в това дори, че до смърт боли те.
Ако искаш си върви, тръгвай си от мене.
По-добре да бъда сам, но не и наранен.
Припев:
Свикнах вече да събуждаш в мен сладостта с устни.
Свикнах вече да ми казваш, че за нас е късно.
Всяка вечер уморих се страх да пропилявам.
Стига вече, тръгвай мила. Свикнах да те нямам.
Към мене и сърцето ми, затвори вратата!
Отдавна в очите ти срещам непозната.
Ако искаш ме убий, ако искаш хвърляй.
Нека щом ти е добре, душата ми изтръгвай.
Припев:
Свикнах вече да събуждаш в мен сладостта с устни.
Свикнах вече да ми казваш, че за нас е късно.
Всяка вечер уморих се страх да пропилявам.
Стига вече, тръгвай мила. Свикнах да те нямам.
Свикнах вече да събуждаш в мен сладостта с устни.
Свикнах вече да ми казваш, че за нас е късно.
Всяка вечер уморих се страх да пропилявам.
Стига вече, тръгвай мила. Свикнах да те нямам.