ГлорияАз не плача

Отиваш далече и без дом оставаш
Не криеш че вече си уморен
Тъгата не мога просто да изтрия
Дъха ти изчезва в пустия ден..
Не разбираш вика във очите
Не поглеждаш и сенките ми
Аз не плача,а тихо въздишам
между тъмните голи стени...
Не тичай обратно щом покой откриеш
защо ли ти вярвах искам да знам..
И някак внезапно искаш да ме видиш
И пак ли на пръсти,пак ще си ням..