В очите слънце грее, в косите здрач тъмней,
с усмивка на дете и с добро сърце.
Мъдрост Бог й подарил, здраве и любов дарил,
няма равна на света, с тази красота.
Припев:
Българка съм аз, силна съм жена,
знам, че смел народ е българския род.
Българка съм аз, горда съм жена,
никога глава няма да склоня.
И под робство е живяла, ала пак е оцеляла,
с менци пълнила вода, хляб омесвала.
Криела е през нощта, нашите без чет юнаци,
Ботев, Левски не предала, знаме развяла.
Припев:
В очите слънце грее, в косите здрач тъмней,
с усмивка на дете и с добро сърце.
Борбения дух крепил я, давал й кураж и сили,
нито вятър, нито буря променили.
Припев: