ГлорияЛюбовта настоява

С тебе тихо, тихо стъпвах по тънък лед,
а знаех, че в един момент ледът ще се пропука и ще потъна.
Болеше тази нежна грешна любов с теб,
болеше до безумие и вярвах, че ще мине ако си тръгна.
А как да продължа без тебе да живея,
когато знам, че с нея пак си сам?
Припев:
Когато любовта е недоизживяна
остава като рана и не зараства тя.
И всеки божи ден крещи и настоява
отново да сме двама, да се събуждаш с мен.
Любовта настоява.
Дори да бъде само още веднъж поне,
дори да е сбогуване, последна глътка нежност заслужавам.
А после бавно, бавно всеки по пътя си
с някой друг до себе си. Дано да сме щастливи, но се съмнявам.
А как да продължа без тебе да живея,
когато знам, че с нея пак си сам?
Припев:
Когато любовта е недоизживяна
остава като рана и не зараства тя.
И всеки божи ден крещи и настоява
отново да сме двама, да се събуждаш с мен.
Любовта настоява да се събуждаш с мен.