С тъга в очите се прибираш отмаляла,
поела бремето на нечия съдба.
Прокарваш длан в косата посребряла
и тихичко потъваш в самота.
А на вратата някой чука, не отваряй,
не отваряй, гост не ще да е това.
Невидима, с усмивка зла пристига,
отвънка чака вече старостта.
Припев:
Не остарявай, мамо, победи,
бори се ти с усмивка и любов.
И с майчината сила превърни,
от този тъжен залез, изгрев нов.
Не и се давай, мамо, победи,
бори се ти с усмивка и любов.
И с майчината сила превърни,
от този тъжен залез, изгрев нов.
Денят е нов, а всичко се повтаря,
в забързан ритъм и в лудешки бяг.
Дори гримът омел не ти помага,
невидимите белези лечат.
А на вратата някой чука, не отваряй,
не отваряй, гост не ще да е това.
Невидима, с усмивка зла пристига,
отвънка чака вече старостта.
Припев:
А на вратата някой чука, не отваряй,
не отваряй, гост не ще да е това.
Невидима, с усмивка зла пристига,
отвънка чака вече старостта.
Припев: