ГлорияОблаче, ле, бяло

Я кажи ми облаче ле бяло,
от где идеш, где си ми летяло?
Не видя ли бащини ми двори
и не чу ли майка да говори?
Що ли прави мойто чедо мило,
с чужди хора, чужди хляб делило.
Ти кажи ми, облаче ле бяло,
жив и здрав, че тук си ме видяло.
Ти кажи ми, облаче ле бяло,
жив и здрав, че тук си ме видяло.
И носи и от мене много здраве,
много мина, мъничко остана!
Наближава в село да се върна,
да се върна, майка да прегърна!
Наближава в село да се върна,
да се върна, майка да прегърна.
да се върна, майка да прегърна.