Глория и Славка КалчеваМома Вода Налива

Малка мома налива,
в бели менци сребърни,
във вода се оглежда,
тихо си думи нарежда. (x2)
Я кажи ми кажи,водице,
водице бистра,студена:
`Толкоз ли съм хубава,
хубава още гиздава?` (x2)
Докато си думи издума,
аляно конче изцвили,
а на конче млад момак
той си на мома продума: (x2)
`Не питай моме водица,
аз ще ти моме да кажа,
твойта хубост неземна,
на сърце ми е легнала.` (x2)