ИлиянВчера

Мразила ли си, че съмва, както аз сега
искала ли си отрова в чашата с вода,
вече знаеш как живея от тогава аз,
болката по теб не минава..
И чакам пак да дойде вчера но вчера все го няма
и няма как да те намеря и пак да бъдем двама
и с последната си сила на ум към тебе тичам,
за мен е смъртоносно мила, да спра да те обичам
Жив съм, ала не живея след всичко между нас
и за да не полудея на луд се правя аз,
с чужди устни се лекувам - не минава пак,
не и както там и тогава
И чакам па да дойде вчера но вчера все го няма
и няма как да те намеря и пак да бъдем двама
и с последната си сила на ум към тебе тичам,
за мен е смъртоносно мила, да спра да те обичам