42 и D-YanНима не вярваш

Може би трябва да падна, за да накарам стотици да станат,
да изпусна момента си, и да покажа, че трябва да вярват.
А може би просто е карма, малко взимаш, повече даваш,
или просто скапана дарба, да губиш -нима не вярваш?
Нима не вярваш, че мога да се изправя и да продължа...
-------1------
Никой не дава пет пари кой си, откъде си, и каквo си преживял,
здравей ,здрасти, как е, добре си, но ти само знаеш как си оцелял.
Ти само знаеш как си останал цял, оцелял!!!
виждам се в очите и, доказателство,че нещо съм създал.
Единствено чуват шума на парите, а думите просто отекват,
но думи не стигат,няма такива , когато краката омекват.
Виждам лицето и може би мигнал съм, изтървах ли момента си,
но щом до тук стигнал съм,значи е реалност, а не фентъзи.
---------2---------
В това да бъда бездарен останах бездарник
а то е като да спечелиш билет за Титаник.
И докато ме подминават, идолите им запяха модерно,
отегчих се от послания, дай ми Диско Инферно.
Живях като дявол, преподаващ принципи,
бял мерцедес я преследва,кажи ми още принц ли си.
Знам кво мислиш си,
но не си го и помисляй, помисли,
това ти ли си.
знам много шайки,
станаха утайки,
други се изчистиха -сега бащи и майки.
Само щото искам да отлепя дъното -там откъдето съм, откъдето си,
означава ли,че предавам стила и сърцето си.
Винаги съм мислил,че няма как да стигнем до там за където сме тръгнали,
ако не се родим, не поживеем и..да млъкнали?