Ти си мой прозорец към света,
ти си моят ключ към всяка врата,
ти светлина си, искам да ме водиш в нощта.
Ти си моят филм със хубав край,
ти си моят стих, написан през май,
ти си ветрецът, който във цветята играй.
За мен какво си?
За мен какво си?
Мой хоризонт безкраен, мой порив нов,
моя любов, къде ме водиш по път незнаен?
И аз вървя след тебе, мой порив нов,
моя любов, до болка искрен и всеотдаен.
Музика си ти и в мен звучиш,
ти си тишината, в мене горчиш,
ти си луната, ти на мойто рамо ще спиш.
Ти отмерваш мойте часове,
ти си глас далечен, който зове
към непознати, пълни със живот брегове.
За мен какво си?
За мен какво си?
Мой хоризонт безкраен, мой порив нов,
моя любов, къде ме водиш по път незнаен?
И аз вървя след тебе, мой порив нов,
моя любов, до болка искрен и всеотдаен.
...
Мой хоризонт безкраен, мой порив нов,
моя любов, къде ме водиш по път незнаен?
И аз вървя след тебе, мой порив нов,
моя любов, до болка искрен и всеотдаен.
Мой хоризонт безкраен, мой порив...
Музика Благовест Аргиров, текст Захари Петров, аранжимент Братя Аргирови
С този текст песента се появява през август 1983 година, а през май същата година текстът е бил „Едно момиче те търси".