Всеки миг е вечност цяла,
пълен с болка от раздяла.
В този миг в смъртна рана
и душата изтерзана.
Припев:
Сляпа гордост, но ненужна ни обрече на сълзи,
вечен блян и вечна нужда в теб и мене да гори.
Сляпа гордост ни попречи в едно сърце да сме,
а дали е късно вече да поправим нашето "не"?
Сляп и глух за всяка радост,
ще прекарам своята младост.
Тъжен град за моята мъка
построих аз на разлъка.
Припев:
Да поправим нашето "не"?