Час след час бяга времето пред мен,
срещам аз пак сама в своя ден.
Нима и днес ще отиде при други тя - любовта?
Очаквам вест да ме стопли със думи две за миг поне.
Аз викам: Идвай любов
във мойта празна стая, тихо ела и прегърни ме!
Идвай любов и шеметно в безкрая
с нежни крила ти понеси ме!
Тръгвам пак, тръгвам бавно през града.
Търся знак или ясна следа в моя път.
Сама разбрах, че на път се открива тя - любовта.
С цветя и смях ще пребродя докрай света, без следа.