Дони и МомчилСлънцето на войника

Тихо идва сутринта и си тръгваш ти.
За после ден път сега си с мен.
Далеч е моята коса,замина със честта
Предстои ми твърде,твърде скапан ден.
Припев:
На кой му трябва това,тези мигове са ми нужни,
кой ограбва всички мои дни бзе срам?
Кой обърка света,тези приказки са ми чужди,
за пагон и страх искам своя светлина
Как еднакви сме пред вас,нямаме коси,
а честта остана зад стени от страх.
Слънцето блести над нас,над всички нас блести.
Някой иска да ни скрие от лъчи.
Припев:
На кой му трябва това,тези мигове са ми нужни,
кой ограбва всички мои дни бзе срам?
Кой обърка света,тези приказки са ми чужди,
за пагон и страх искам своя светлина.