Ако ме чуеш в чуждата радост,
като надежда за нашето утре повикай ме.
Ако проклинаш ти своята младост
и пак безцелно се скиташ отчаян, повикай ме.
Посока вярна ще бъда аз,
ще ме намериш когато дочуеш ти моя глас.
Припев:
Повикай ме ти пламенно и напористо,
щом съхранил си от лъжа сърцето чисто.
Повикай ме дори накрая на Земята,
повикай ме и аз ще бъда твоя свята.
Когато мъката дните пленява,
като с оковите стяга до болка, повикай ме.
И щом надежда за теб не остава,
а твоят поглед се лута напразно, повикай ме.
Посока вярна ще бъда аз,
ще ме намериш когато дочуеш ти моя глас.
Припев:(x4)