Чуваш ли шумът на вятъра,
защото аз с него страдам .
Прилича ли на тебе любовта,
която толкоз искам да повярвам.
Плачеш ли с протегната ръка,
защото друга с моята докосвам.
Има ли я в тебе любовта,
която толкоз искам да повярвам .
Живееш и все тъй мълчиш
и тихо край тебе животът край минава.
Аз нямам,нямам какво да ти кажа ,
ти казваш ми всичко с очи.
И не като тъжна жарава да свършат нашите дни.
Повярва ли накрая в любовта,
в която аз отново силно вярвам.
Аз нямам,нямам какво да ти кажа,
ти казваш ми всичко с очи.
И не като тъжна жарава да свършат нашите дни,
няма, няма какво да си кажем.
Ти каза ми всичко с очи.
С погледи пак ще покажем, че всичко
Всичко свърши в миг.