Ех, години, хубави години, как остават бързо зад гърба?
Ний не сме май същите безгрижни, а по-мъдри и с угрижени лица.
Ех, години, хубави години, падат като есенни листа,
снимките мълчат и ни говорят и изпълват ни с усмивка и тъга.
Припев:
Младост, младост как отлиташ, бързаш никого не питаш,
спомени остават само, дом над нашата душа.
Ама как да знаех само що е болка, що тъга е,
вечер не остарява, но пък тъне в самота.
Помниш ли, сестрице моя, карахме се с тебе всеки ден,
но без тебе аз сега не мога, ти най-верния приятел си за мен.
Помниш ли, сестрице моя, първия ни трепет в любовта,
малки бяхме, помниш ли тогава, а сега си имаме деца.
Припев: