Expres и A.s.dБягам от реалността

Откакто помня се - така е,сърцето ми ридае..
Но не знае колко страшна е играта,дето с мен играе..
И ме поваля и дори ме плаши даже..
Когато ми подскаже,че просто ще ме размаже..
И ето,че настъпва времето,когато осъзнавам,
че се налага отново сам напред да продължа..
И спомените зли - докосват само болката в мен,
а раните не отминават,брат,до този ден
Даже във моментите на истински усмивки,
усещам ластика на маската над моите уши ..
А тя спи спокойно и сладко завива се
и просто докосва едно тяло,а то надига се..
При всеки път,когато поеме въздух до нея,
сега и двамата ги мразя,заради тях не живея..
Може би съм жив,но няма го във мен живеца,
лежа,разплакан съм,къде отиде в мен бореца?!?
И реалността ме гони там където си ти..
И към теб ме бутат мислите и всичките ми спомени..
Може би няма как да бъда отстрани ..
И да гледам безучастно с насълзени очи..
Или просто трябва аз да си отида - кажи ми..
Това,което те измъчва отвътре - ти сподели ми..
Цигарата ми гасне, раната ми ще зарасне ..
Дори и ти без мен да си,нали?
Мина доста време,помня като бях със тебе..
Мислено се връщам всеки път и мечтая,
за пътя през,който двамата с тебе ръка за ръка минавахме,
но някак си неволно щастието подминавахме ..
Помня първата лъжа,когато ми каза,че ти е скучно доста,
вкъщи си и си лежиш сама..
Всъщност никак не е вярно,личеше си по гласа ти,
но едва ли е проблем да ме зарежеш ей така,
на произвола на съдбата да остана сам..
Знаеше,че те обичам и показах моя план,
всеки ден бях до теб и бях готов на всичко да те имам..
Сега останаха ми снимките,гледам ги и кимам..
Отново мисълта ми бяга по коридори
и някак си не виждам нищо,сякаш съм със щори..
И единственото нещо,за което съжалявам
е че просто съм те срещнал,изобщо,че те познавам
И реалността ме гони там където си ти..
И към теб ме бутат мислите и всичките ми спомени..
Може би няма как да бъда отстрани ..
И да гледам безучастно с насълзени очи..
Или просто трябва аз да си отида - кажи ми..
Това,което те измъчва отвътре - ти сподели ми..
Цигарата ми гасне, раната ми ще зарасне ..
Дори и ти без мен да си,нали?
Очаквах много от теб,очаквах може би всичко..
Какви очаквания бе,Господи? Сляп ли си - виж ме
Сякаш краката ми меки са,влача се,гния..
И чудя се къде във този миг,аз да се скрия..
Да се напия ли? Или да се опитам да заспя .. ?!?
И в кошмара си отново за ръка да я държа..
Да се сдържа ,да не направя глупости - не мога,
чупя всичко по пътя си с извинение към Бога..
- Прости ми господи,глупав съм,съжалявам!
- Не си глупав момче,влюбен си и ти прощавам!
- Но виж ме,готов съм да я убия
и дори най-нагло пред твойта същност не го крия
- Ти си изгубен в болката,скоро ще намериш пътя
Каза Господа и просто приятелски ме потупа,
след докосването негово по моето рамо,
разбрах едно - продължавам,докато е рано..
И реалността ме гони там където си ти..
И към теб ме бутат мислите и всичките ми спомени..
Може би няма как да бъда отстрани ..
И да гледам безучастно с насълзени очи..
Или просто трябва аз да си отида - кажи ми..
Това,което те измъчва отвътре - ти сподели ми..
Цигарата ми гасне, раната ми ще зарасне ..
Дори и ти без мен да си,нали?