Искрен ПецовTa galaxie

Дъжда пада по мен, болката отмива
не се тревожи, любвта ти няма да чака,
неискам да посреща ноща без теб,
ти пазиш в мен и утрото и здрача.
Ще замина за безлюден град,
ще се боря за теб далеч от тук,
ще възкръсна без капчица грях,
ще се моля за теб далеч от тук.
Кълнях се, че любовта несъществува,
древен мит , съкровище потънало в морето,
нося те в кръвта си, нима не разбираш - губя те,
но се научих да те обичам.
Ще замина за безлюден град,
ще се боря за теб далеч от тук,
ще възкръсна без капчица грях,
ще се моля за теб далеч от тук.\2