Налей ми вино в чаша тънкостенна,
и приседни с усмивка неизменна.
Любими ти навярно имаш право,
сърцето свойта участ заслужава.
И някакси привиква с туй човекът,
крещи от тишина, мълчи от екот.
Дали позор ще срещниш или слава,
сърцето този изпит заслужава.
Целувай дълго глътката резлива,
безсмъртната любов из нас разлива,
Не можеш дълго, е до гроб тогава,
сърцето този празник заслужава.
На-на, на-на, на-на...
Далеч от теб или навеки със тебе,
спокойна ще дочакам всеки жребии.
Сърцето всеки жребии заслужава,
но не забрава, но не забрава.
Сърцето всеки жребии заслужава,
но не забрава, но не забрава.
На-на, на-на, на-на...