КласГоспожа Емилия

Как сте? Как сте? ...
Как сте, госпожа, в тия трудни времена?
Госпожа ... Как я карате сега ?
Госпожа Емилия полива своите цветя.
Тайничко въздиша и си спомня младостта -
срещи с кавалери, разходки по заря,
влюбени поети, таланти, празненства.
Как сте? Как сте? ...
Как сте, госпожа, в тия трудни времена?
Госпожа ... Как я карате сега ?
Госпожа Емилия тъжно махва с ръка.
Не е за нея тоя нов побъркан свят.
Тя прозореца затваря и до късно вечерта
с носталгия нарежда пасианс на любовта.
Не , не е за нея тоя свят, тоя нов побъркан свят.