Да се спреш нависоко,
да цъфтиш без дървото,
да трептиш като вятъра.
Да заспиш има време.
Да дадеш, без да вземеш -
да простиш надълбоко.
Припев:
Казваш ми, че Земята върти се само за нас -
и река сме без бряг ти и аз. Вик без глас.
Казваш ми - "Тишината говори само за теб".
Колко хора на твоите думи са в плен?
Да гориш синеоко, да растеш нависоко,
да решиш, че не те боли.
Да се спрем, без да скочим,
да преминем "за" и "против",
докъдето води този път.
Припев:
Казваш ми, че Земята върти се само за нас.
И река сме без бряг ти и аз - вик без глас.
Казваш ми - "Тишината говори само за теб".
Колко хора на твоите думи са в плен?
Като лед до утрото във мен ще болиш.
Като лъч в дъжда сънувам само очите ти.
И дори да не свети,
по снега има слети
две пътеки към твоята душа.
Но преди да говориш,
подари свойта обич
на онази първа тишина.
Казваш ми, че Земята върти се само за нас.
И река сме без бряг ти и аз, вик без глас.
Казваш ми - “Тишината говори само за теб…"
Колко хора на твоите думи са в плен?