Лили ИвановаЗемя

Земя, земя какъв е този огън.
Когато пролетния земетръс
събуди в тебе първите тревоги
да оживява твойта мъртва пръст.
Да се покаже първата тревичка.
Над себе си открила ясен свод.
И в тебе бързо да се сменя всичко.
Да минеш от един към друг живот.
Ти, черната – да станеш многоцветна.
Ти, ледена – да сгряваш като пещ.
Ти, тъмната – през нощите да светиш.
Ти, голата – света да облечеш.
Да бъдеш малка и така безкрайна.
Да бъдеш равна, като житна степ.
Земя, земя, научих твойта тайна,
защото моят огън е от теб.
Ти, черната – да станеш многоцветна.
Ти, ледена – да сгряваш като пещ.
Ти, тъмната – през нощите да светиш.
Ти, голата – света да облечеш.
Ти, черната – да станеш многоцветна.
Ти, ледена – да сгряваш като пещ.
Ти, тъмната – през нощите да светиш.
Ти, голата – света да облечеш.