Лили Иванова и Асен ГарговКратка Вечност

Разделяме се. В чашите ухае
кафето ни – последно откровение.
Усмихваме се за да не признаем
излишното, нечакано вълнение.
И ето в този миг недоловимо
превръщаме се в бездна от мълчание.
А спомените раждат се незрими.
Събуждат се и парят като рани.
Зная, животът ни променя.
Тази среща ни разделя вече.
Вярвай, пазя още в мене
живота ни във тази малка вечност.
Зная, животът ни променя.
Тази среща ни разделя вече.
Вярвай, пазя още в мене
живота ни във тази малка вечност.
Дали се лъжем. Кой от нас е искрен.
Отивам си и късам тази струна.
Но ето, казвам ти последна истина:
Обичам те, обичам те без думи.
Зная, животът ни променя.
Тази среща ни разделя вече.
Вярвай, пазя още в мене
живота ни във тази малка вечност.
Зная, животът ни променя.
Тази среща ни разделя вече.
Вярвай, пазя още в мене
живота ни във тази малка вечност.