Михаил БелчевМладостта си отива

Младостта си отива и е ясно това
не от белите жички по мойта глава,
не от ситната мрежа край мойте очи,
младостта си отива - туй по всичко личи.
Всеки осем цигари съкращават със час
отредената възраст на всеки от нас,
ако пазя диета и спортувам през ден
ще се чувствам, разбира се,
сто на сто подмладен.
Младостта си отива, ала не от това,
и каква съпротива да окажем, каква?
Младостта си отива, Боже мой, не върви
да нагазя отново посред морски треви,
да разтворя пак шепи и да видя във тях
как искри сред водата златен лунния прах.
Младостта си отива, преметнала сак,
в стари джинси обута до крайпътния знак.
С ръка неизменно в безпаричния джоб, хей, хей
младостта си отива на един автостоп, хей, хей
Младостта си отива - ето хлопва врата,
пред разумния довод за всички неща,
за всички неща, за всички неща.
Младостта си отива, ах как помня това,
уволнена си тръгва, но с горда глава,
с уста си подсвирква, не поглежда назад,
не и пука от нищо пред смълчания свят.
Младостта си отива, пие чаша коняк
незаконно щастлива край бургаския бряг,
изпотена от ласки, цяла в пясък и сол
младостта си отива с песничка в си-бемол.
Младостта си отива и дори без тъга,
няма даже емоции - накъде, докога?
Може би до тогава, докогато умрем
Младостта си отива не съвсем, не съвсем.
Младостта си отива и дори без тъга,
няма даже емоции - накъде, докога?
Може би до тогава, докогато умрем
Младостта си отива не съвсем, не съвсем...