МиленаУчилище

Купища облаци, в средата врата,
увиснала, счупена, но беше врата.
Каза ми: Тръгвайте, добре сте така,
в редица по двама и с бодри крака.
Вървете, вървете и не приказвайте много,
носете си чантите от тежък гранит...
И "Те" се понесоха бавно и тромаво,
с еднакви лица без никакъв вид.
Ходеха тежко по пътека от въздух,
катереха стълби, превиваха врат.
Някой броеше на глас монотонно,
а "Учителя" дишаше бавно във такт.
Изведнъж духна вятър
и размести съдбата ми.
"Те" със прозрачни лица и тела,
пак се спряха да чуят какво ще м каже
и чакаха дълго...Той пък взе, че заспа...
Вратата изчезна - отнесе я вятъра...
стълбите рухнаха, дима се разпра...
"Те" полетяха стиснали чантите...
един я пусна и той оцеля.