Наско ТерзиевДа Падна

Оставам да чакам цяла вечер на вратата
на стълбите пред твоя дом стоя
и бавно името ти да шептя
прегърнал тихо паднала звезда.
Оставам на прага ти припаднал до вратата
свит на две с глава до колене
забил ръце в снега от грехове
превърнат в кристал от ледове.
Да падна от болка пред вас
да падна да умра за тебе аз
да падна пред твойте очи
да видиш и кажи
дали за мене ще те заболи.
Нетръгвам остава да дочакам самотата
да слушам твоя глас в тишина
да чувам стъпките ти по снега
наказан от лъжите ми лежа.
Да падна от болка пред вас
да падна да умра за тебе аз
да падна пред твойте очи
да видиш и кажи
дали за мене ще те заболи.\2
Дали за мене ще те заболи...\2