NUGРаздяла

Неприятна изненада...
Това умееш да правиш ти,
живея сам в мечти...
Чух от теб лъжи милион...
Кажи, това ли заслужавам,
какво ти причинявам, кажи го!
Признай си, моля те, на глас кажи го!
Питам те, защо...
И пак, за пореден път ме правиш глупак...
Измамен бях отново, питам се как...
Никога няма да стъпи моя крак,
вече пред твоя праг!
И пак, за пореден път ме правиш глупак...
Но няма да ти го простя, отново пак!
Спри да ме търсиш пред своя праг!
Остани, живей с моя враг!
Ти за мене беше прелест,
никой бях за тебе аз,
но късно разбрах и сега потъвам в прах.
В пепелта от твоя грях,
сега стоя пред теб
и моля до болка.. ела!
Не казвай не мога,
не прави отново това...
Чуй сега моята тревога...
И пак, за пореден път ме правиш глупак...
Измамен бях отново, питам се как...
Никога няма да стъпи моя крак,
вече пред твоя праг!
И пак, за пореден път ме правиш глупак...
Но няма да ти го простя, отново пак!
Спри да ме търсиш пред своя праг!
Остани, живей с моя враг!
Сам на брега стоя,
вълните пак броя,
спомням си за теб и любовта...
Ще забравиш ли това?
Аз ли сгеших, незнам
и сега съм сам,
но искам да запомниш само едно...
Ти оставаш единствена!
За последно пак ме виждаш, забрави ме!
Не ще тъгувам по тебе,
дори да знам, че няма да е лесно...
Даже и греховете си аз сега да изкупя,
няма да те имам...
Аз вече те губя,
макар фатално да е това...
И пак, за пореден път ме правиш глупак...
Измамен бях отново, питам се как...
Никога няма да стъпи моя крак,
вече пред твоя праг!
И пак, за пореден път ме правиш глупак...
Но няма да ти го простя, отново пак!
Спри да ме търсиш пред своя праг!
Остани, живей с моя враг!
Неприятна изненада...
Това умееш да правиш ти,
живея сам в мечти...
Чух от теб лъжи милион...
Кажи, това ли заслужавам,
какво ти причинявам, кажи го!
Признай си, моля те, на глас кажи го!
Питам те, защо...
Това, което направи,
аз няма да ти го простя...
Ти се подигра с мене...
Върви си, сбогом!