Ех, Родино, откраднати спомени
във сърцето ми скитат отронени.
Безутешно то бие до пръсване,
сякаш мъртвото чака възкръсване.
Ех, Родино с лозята, с пшениците
как да литна към теб като птиците?
Да се смея с небето с лазурното
и с морето безбрежното бурното.
Ти си моя сън, ти ди моя свят
към онези дни само в спомена
връщам се назад.
Ти си моя сън, ти ди моя свят
към онези дни само в спомена
връщам се назад.
Ех, Родино, от бяс, от стенания
колко дълги години изгнание!
Все си спомням за къщата бялата
как боли, как ме мъчи раздяла.
Ех, Родино, към дните най-чистите
все към теб се завръщам във мислите.
Ти повикай ме - ти си наследството –
към дома си ще тръгна, към детството...
Ти си моя сън, ти ди моя свят
към онези дни само в спомена
връщам се назад.
Ти си моя сън, ти ди моя свят
към онези дни само в спомена
връщам се назад.
Ех, Родино, светиня икона си!
Както Бога на тебе аз моля се!
Ти си вечната сянка в поемите,
аз cъм пpоcтo пpaшинкa от вpeметo...
Текст: Живко Колев
Музика: Игор Матвиенко / Aранжимент: Горан Йекнич