Родих се случайно край кофите за смет
и цял живот си патя с моя скапан късмет.
Не познавам баща си, той не знае за мен,
а майка ми избяга още същия ден.
Аз съм кучето на крайния квартал
и тази нощ ще си полегна във меката кал.
Нямам порода, родословно дърво,
но имам природа и набито око.
Не ставам за изложба, помияр ненадарен,
дори и котките не ги е много страх от мен.
Аз съм кучето на крайния квартал
и не мога да си спомня откога не съм ял.
Гладен и жаден дочаках нощта,
отчаян и тъжен, пак съм сам на света.
Самотен и беден във жега и мраз
от теб господине, по-свободен съм аз.
Аз съм кучето на крайния квартал
и някой ден ще свърша под гумите на някой самосвал...