ПортокалПрилеп

В нощта като прилеп аз бродя сега
по улици стари и мрачни места.
Случайно залитам, протягам ръка
и искам да зная къде съм сега.
Аах, не знам,
аах, не знам,
аах, не знам,
за себе си, за себе си не знам.
Престанах да виждам, на къде ли вървя,
дъжда разпитвам къде съм сега.
Аах, не знам,
аах, не знам,
аах, не знам,
за себе си, за себе си не знам,
за себе си, за себе си не знам.
В нощта като прилеп поглеждам града
и искам да зная къде съм сега.
Аах, не знам,
аах, не знам,
аах, не знам,
за себе си, за себе си не знам,
за себе си, за себе си не знам.